бщина Бургас отбелязва 100-годишнината от рождението на емблематичния майстор Георги Баев (09.11.1923 – 18.02.2007). Поредицата от събития, посветени на художника, със забележителна диря в българското изкуство ще започнат с впечатляваща ретроспективна изложба „Георги Баев. 100 години от рождението на художника” в София.

Експозицията ще бъде официално открита на 21-ви март /четвъртък/ от 18:00 часа в Галерия „Академия“ на Националната художествена академия.

За настоящата изложба са селектирани 42 творби от цикъла „Спомен“ и серията „Бариери“, които проследяват различни периоди от творчество на големия художник.

Ценителите на изкуството ще проследят развитието му с най-ранните графики от 50-те години („Момче“ 1957, „Рисунка“ 1957, „Ателието“). Ще продължат пътуването си към 60-те, когато Баев категорично избира живописта за свое творческо верую („Утро“ 1962, „Лодки“ 1963). В изложбата не са пропуснати и творбите „Пролетни нощи“ (1966 г.), „Пране“ и „Край колодрума“ (1967 г.), които професор Аксиния Джурова определя като:„емблематични за развитието на българското изкуство тогава и днес“.

В експозицията са включени творби от фонда на Бургаска, художествена галерия „Петко Задгорски“ и колекцията на семейството.

Изложбата ще гостува до 15-ти април.

Инициативата се реализира от Oбщина Бургас в партньорство с Националната художествена академия.

Георги Баев е знаково име в българското изобразително изкуство, свързано най-вече с пейзажната живопис от втората половина на ХХ век. Роден е през 1924 г. в Бургас. Завършва Националната художествена академия (1949 г.), специалност „Живопис“ при професорите Илия Петров и Дечко Узунов.

В края на 60-те и началото на 70-те Георги Баев се отдалечава от пряко копиране на натурата, ориентира се към абстрактния лиризъм и условността на пейзажния фрагмент („Мрежи“ 1974, „Пейзаж в синьо“ 1975, „Плаж“ 1979).

Към най-зрелия му период спадат 70-те и 80-те години на ХХ век, време на динамична творческа активност, в което морето става основна тема в творчеството му. Морският пейзаж на Баев изпъква сред множеството традиционни интерпретации на темата от други български маринисти с неочаквано ярък и наситен колорит, с обобщени и изчистени форми. Платната на Баев създават усещане за статичната красота на морето, за близостта на така мечтания хоризонт.

Изпепеляващата страст, с която Баев работи идва от огнената мощ.

През 1983 г. е подпалено ателието му унищожени са стотици творби. Обгорелите платна, оцелели след пожара напомнят, че смелостта във всяко време е изпитание. В пряк отзвук на действителността постепенно творбите на Баев стават драматични, появява се фигурата, тревогата за човека. Цветовете са плътни и наситени, носят силно психологическото звучене. Баев вече не рисува лодки и море, небе…, защото с тях е казал това, което е необходимо. Баев е променен: „Този пожар ме разтърси така, че след това направих най-хубавата си изложба и то само за седем месеца…Когато съм разгневен и отчаян най-много работя“. Тази изложба е поводът през 1986 г. Баев да стане носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуство. Представен е в 34-томния речник за изкуство на лондонското издателство „Макмилън“.

Достигнал до мъдростта на остаряването, той се примирява със себе си и със света и се връща към оптимизма и светлината в по-ранното си творчество, но вече обогатено от светоусещането на живота.

Георги Баев е депутат в VII Велико народно събрание (1990 – 1991 г.).

Умира на 18 февруари 2007 г. в Бургас.