Познавате ли кроткият общински служител в Сунгурларе, чиято длъжност е главен експерт „Спорт и младежки дейности“? Той се казва Шабан Мустафа и постига рекорд след рекорд, за да се превърне в гордост не само за местните жители. Между задълженията си като чиновник в Община Сунгурларе, Мустафа съумява да тренира и да отбелязва поредните си успехи като шампион по планинско бягане. Не само у нас, но и на престижни международни състезания, сред най-добрите е в света.

„До 2013 година се занимавах активно, имах треньор. Тогава обаче започнах работа в Община Сунгурларе и задълженията не ми позволяваха да се съобразявам с изискванията на треньора. Казах му, че не може да продължава това и започнах да тренирам сам. Понякога ми се случва да не тренирам 2 дни, друг път през обедната почивка тичам на стадиона на Сунгурларе. Основно бягам, когато се прибера от работа в село Костен, където живея. Това ми е подготовката.“, каза пред БургасИНФО Мустафа Шабан.

Преди месец той отбелезя поредния си упех на състезание във веригата на традиционните планински бягания на Пирин планина, които организират Сдружение „Маратон”. Шабан елиминира големия си конкурент и фаворит Кирил Николов-Дизела, който не успя да удържи темпото на шампиона и в крайна сметка след 12 км. състезанието за Дизела приключи. Победата е и своеобразен реванш на Шабан, който ден по-рано загуби на „Терра рън“ от Дизела.

Шабан Мустафа е 4-ти на Световното първенство по планинско бягане на дълга дистанция през 2015 г. в маратона „Цермат” Швейцария. Той достойно представя България на редица престижни международни състезания по планинско бягане и маратон, включително с победата си в най-известния планински маратон „Юнгфрау” в Швейцария. Състезания все от голяма класа с водещи световни атлети по планински бягания.

Шабан месеци наред лекува контузия на глезена. „Първоначално ми казаха, че имам износен хрущял, после възпалени сухожилия. Болката утихва за дни и като започна да тренирам се появява отново.“, каза той. В община като Сунгурларе той се бори с редица трудности, въпреки че има уважението от местните жители. Покъртителното финансово състояние на общината поставя под въпрос и местния клуб, с който той се представя. „ Когато станах четвърти на световното и част от разходите ми са поети от Българската федерация по лека атлетика. От тях са средставата за медикатемни, за екипировка. Но често ми се налага и аз да давам средства, за да пътувам. От никого не искам пари, ако могат хората – дават“, скромно каза шампионът.

Утре той заминава за поредното състезание, от което вероятно ще донесе нов повод за гордост на Сунгурларе. Въпросът е дали само с неговия ентусиазъм тя ще може да бъде запазена.