Поетапно да бъдат премахнати регулираните цени на тока за битовите абонати. Това е записано в проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 година с хоризонт до 2050 година, разработена от Министерството на енергетиката и публикувана за обществено обсъждане.

Срокът е до края на 2025 г. Като цели стратегията си поставя до 2030 г. да се намали с близо 28 на сто първичното енергийно потребление и с 31.67 процента крайното енергийно потребление спрямо 2007 г., а делът на възобновяемата енергия в крайното потребление да стигне 27.09 на сто, съобщава "Монитор".

При провеждане на политиката за пълна либерализация на електроенергийния пазар ще се прилагат мерки, които да гарантират плавен и поетапен преход за битовите клиенти, при който премахването на регулираните цени за тях ще бъде реализирано поетапно до края на 2025 г.

Процесът на пълна либерализация на пазара за битовите клиенти ще се реализира паралелно с въвеждането на механизъм за защита на уязвимите потребители на ток. Това са хората, които са в положение на енергийна бедност поради съчетанието от ниски доходи, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата им. Механизмът за защита на уязвимите клиенти ще включва критерии за идентифициране на тези клиенти, финансови и нефинансови мерки за тяхната защита и ще се осъществява чрез системата за социално подпомагане, пише още в проектостратегията.

В дългосрочен план освен посочените мерки ще се прилагат и мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилищата на енергийно бедни клиенти с цел намаляване на енергийните им разходи и повишаване на жизнения комфорт, е записано още в енергийната стратегия. Освен това там е предвидено потребителите да могат да използват, съхраняват и продават на пазара произведената от самите тях електрическа енергия, както и да участват на всички пазари чрез оптимизация на потреблението или чрез схеми за енергийна ефективност, пише още в проектостратегията.

В България да бъдат изградени два нови ядрени блока от по 1000 мегавата, които да бъдат поетапно въведени в експлоатация след 2030 година.

В документа обаче не е посочено конкретно място къде ще бъдат новите ядрени мощности.

В стратегията е предвидено още в следващите десетилетия газовата инфраструктура да може да пренася и водород, биометан, както и синтетични газове. В периода от 2020 до 2030 г. се предвижда общата нетна инсталирана мощност на кондензационните и комбинираните централи на природен газ да достигне 422 мегавата.