Често се връщам към интервюто, което през юни 1996 г. направих за в. „Македония” с Алфонс Емануилов – Макс. Той е българин от немско-белгийски произход. Роден е в София през 1929 г., емигрира през 1948 г. и завършва в Лондон философия и политически науки . От 1955 г. живее в Монтевидео, Уругвай. Автор е на множество книги с геополитически анализи. Тогава ръководеше два вестника и едно списание и беше кореспондент на няколко информационни агенции в Америка и Европа. Разговаряхме дълго на различни теми, свързани с процесите на демократизация при новите условия. Нямаше как да не му задам и въпроса за бъдещето на отношенията между България и младата държава Република Македония. Ще цитирам дословно част от неговия отговор, който днес ни заставя да разсъждаваме по-задълбочено: „...Аз предполагам, че отношенията между България и новата държава ще бъдат повлияни не толкова от София, колкото от Скопие. Фктът, че Атина е последователно враждебна към Р Македония, показва, че от Скопие би трябвало да потърсят подкрепа и от Белград, и от София. Въпросът е дали Белград има интерес да защити държавността на Македония, или ще се съюзи с Гърция срещу новата република. ТОГАВА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЕДИНСТВЕНА ОПОРА ЩЕ ОСТАНЕ САМО БЪЛГАРИЯ. НЕ ЗАЩОТО МАКЕДОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ГО ЖЕЛАЕ, А ЗАЩОТО ТО НЯМА ДА ИМА ДРУГА АЛТЕРНАТИВА.”/Подч. И.Н./ Тези думи на господин Макс се потвърждават днес, 21 години по-късно, с отпадането на пречките, които досега Скопие поставяше умишлено, за да не може да бъде подписан договорът за добросъседство между нашите две държави. Новият македонски премиер Зоран Заев, чиято единствена цел е разчистване на пътя на Македония към нейната евроатлантическа интеграция, със замах помете всички видимо склеротизирали аргументи пред възможността този договор да бъде подписан от България. Високият емоционален градус, обаче, и на слънчевите ентусиасти, и на мрачните скептици в двете държави, зареден с много положителна и отрицателна енергия, волно или неволно, отново отдалечава проблема от неговата същност. В случая освен желанието, решимостта, волята на правителствата в София и Скопие, от значение са и други фактори, които неоправдано се подценяват.

Две предпоставки – едната психополитическа, а другата геостратегическа, ще си казват думата за ролята и значението на този договор в един по-продължителен отрязък от време. ПЪРВАТА ПРЕДПОСТАВКА е дълбоко вкорененият, чрез всички средства на масираната македонистична пропаганда, мит за ролята на втория Илинден -2 август 1944 г., оформен като решение на първото заседание на АСНОМ (Антифашистичко собрание за народно ослободуване на Македония) в съзнанието на мнозина съвременни граждани на младата република. Дали договорът между двете държави ще зареди с необходимата критична доза решимост отговорните политически фактори в Македония да разчистят пътя за наложителния катарзис, който трябва да изживее цялото македонско общество, това е големият въпрос?! Миналото на Македония ще продължава ли да се тълкува според решенията на „вториот Илинден” или ще се завърне към своята неподправена същност!? Недопускащото никакви възражения отрицание на всичко, свързано с договора, дирижирано от Никола Груевски, го разграничи окончателно от идейния смисъл на абревиатурата ВМРО, която е част от името на неговата партия и подчертава колко силен е синдромът на досега внушаваните стериотипи на мислене там. И не е ли срам, позор и подлост да се поставят на една и съща идейна и национална основа Даме, Гоце, Тодор Александров с Лазар Колишевски, Кръсте Цървенковски, Киро Глигоров и техните последователи, които днес се кичат с цветето на демокрацията и.всички произлизащи от нея идейни украшения! Място за илюзии няма. Подготвени ли са вече реформаторските елити в Македония за един откровен разговор за трагичната гибел на първия министър-председател на следвоенна Македония Методий Андонов – Ченто? Неговите думи...”Ние се борим за братско съгласие с всички народи около нас, на първо място с братския български народ”, цитирани от в.”Нова Македония”, на 30 ноември 1944 г., днес звучат с нова сила.

Но и с нова сила напира и необходимостта да се разкрият действителните причини, не само идеологическите, за жестоката саморазправа и с всички негови министри: Панко Брашнаров, Киро Петрушев, Павел Шатев, Епаминод Иванов, д-р Стерийо Боздов, Богоя Фотев, Лазар Соколов и Петре Пирузе. Защо на всички тях животът им бе насилствено прекъснат или умишлено подложен на морални и физически страдания? Всяко бягство от подобен род разговори, дискусии и анализи или тълкуването на процесите със средствата на досегашния македонистичен инструментариум, ще превръщат договора между България и Р Македония в документ на моментната политическа конюнктгура, способстващ за постигане на стратегически цели за Скопие с фалшиви средства. ВТОРАТА ПРЕДПОСТАВКА е стратегията на Атина и Белград за обща граница между двете държави. Т.е. младата македонска държава трябва да продължава да се развива според парадигмата на „вториот Илинден”, което предполага тя да бъде тясно обвързана идейно, политически, духовно, икономически, енергийно и инфраструктурно със Сърбия. След разпада на Югославия, Гърция зорко бди Република Македония да не бъде допусната да стане член на ЕС и НАТО преди Сърбия. А това изключва всяко сближаване с България и всяка инфраструктура по оста „изток-запад”, което в Атина и Белград се възприема като смъртна заплаха. Тази съкровена цел на Гърция е споделена, преди години, от бившия външен министър на страната Дора Бакояни, в неофициален разговор, с нейния македонски колега Антонио Милошовски. Това научаваме от интервю на Милошовски за Дойче веле от 1 юни 2014 г. Подценяването на опасността двете балкански столици да саботират практическото прилагане на договора между България и Р Македония ще бъде тест за визията на София и Скопие да се възприемат като тандем със собствена роля на балканската политическа сцена. Има и една ТРЕТА ПРЕДПОСТАВКА – амбициите на Русия да не допусне, след провала на нейните усилия да осуети приема на Черна Гора в НАТО, Р Македония, както Босна и Херцеговина, да последват нейния пример. В случая Русия е мощното рамо на гръцко-сръбската стратегия за младата държава, чрез идеологемата за единството на славяно-православните народи. Договорът между България и Р Македония и в трите столици – Москва, Атина и Белград - се възприема като ракета-носител за републиката покрай р.Вардар по траекторията Скопие- София-Брюксел. Ако споменатите предпоставки – психополитическата, геостратегическата и славяно-православната, бъдат преодолени, договорът между нашите две държави ще затвърди увереността в собствените им сили и тяхната нова роля в балканските работи и ще върне престижа на историческата наука като наука на обективното познание. В този смисъл договорът, без да е панацея, ще изиграе ролята на първата оздравителна инжекция срещу системно заразяваните, с болествотворни вируси, отношения между двете братски държави. ----------------------------- Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. / Канал 3

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/politika/ivan-nikolov-v-atina-i-belgrad-vzpriemat-kato-smrtna-zaplakha-sblizhavaneto-na-makedoniya-s-blgariya_news537796.html